Използваните за производство на заварени конструкции материалите се разделят на две основни групи - основни и допълнителни материали. Основните материали са тези, от които са изработени елементите на конструкцията, а допълнителни онези, които се определят от конкретният технологичен процес. Примери за допълнителни материали са защитният газ, заваръчният тел, електродите за заваряване, флюсите и др. От изключително значение е доброто съчетаване на основни материали - технология - дорълнителни материали. Това е необходимо условие за получаване на качествен краен продукт.
Най-често използваните основни материали за заварени конструкции са стоманите и алуминиевите сплави. Стоманите се разделят на няколко групи в зависимост от съдържанието на въглерод и легиращи елементи. Стоманите от дадена група имат близка заваряемост.
Означаване на стоманите по БДС EN 10025, 10028, 10113, 10120, 10149, 10207, 10213
Нисковъглеродни стомани.
Средновъглеродни стомани
Високовъглеродни стомани
Нисковъглеродни нисколегилани стомани
Средновъглеродни нисколегирани стомани
Високовъглеродни нисколегирани стомани
Среднолегирани стомани
Високолегирани стомани (разделят се на няколко подгрупи; известни са около 1200 марки стомани).
Алуминиевите сплави се разделят на две основни групи - деформируеми и леярски алуминиени сплави. За заварени конструкции се използват предимно деформируеми алуминиеви сплави. Основните проблеми при заваряването на алуминиеви сплави са свързани с отстраняването на оксидния слой по повърхността на заваряваните детайли, високата топлопроводност, високата склонност към разтваряне на газове и свързаното с това образуване на пори, образуването на горещи пукнатини, а за някои сплави и образуването на студени пукнатини. Приложими са практически всички методи на заваряване. Означаването на алуминиевите сплави се извършва според номера на материала или според химичния състав.